Сказки про...
Каменното цвете. Пересказ сказки  Бажова  Каменный цветок Пепитой Богдановой.
Сказки про...
Советские сказки Сказки про...
Сказки про Белого оленя Сказки про...
Русские загадки Сказки онлайн
Русские пословицы

Список Русских пословиц

  • Пословицы на букву = А =
  • Пословицы на букву = Б =
  • Пословицы на букву = В =
  • Пословицы на букву = Г =
  • Пословицы на букву = Д =
  • Пословицы на букву = Е =
  • Пословицы на букву = Ж =
  • Пословицы на букву = З =
  • Пословицы на букву = И =
  • Пословицы на букву = К =
  • Пословицы на букву = Л =
  • Пословицы на букву = М =
  • Пословицы на букву = Н =
  • Пословицы на букву = О =
  • Пословицы на букву = П =
  • Пословицы на букву = Р =
  • Пословицы на букву = С =
  • Пословицы на букву = Т =
  • Пословицы на букву = у =
  • Пословицы на букву = Ф =
  • Пословицы на букву = Х =
  • Пословицы на букву = Ч =
  • Пословицы на букву = Ш =
  • Пословицы на букву = Щ =
  • Пословицы на букву = Э =
  • Пословицы на букву = Я =

  • Сказки онлайн
    Сказки нашего сайта
  • Сборник наших сказок
  • Коза. Сказка новогодняя.
  • Ужасная Тыква.
  • Как Данила в космос летал
  • Золотой фазан
  • Лев и шакал
  • Грибы и зайцы
  • Гриб Грибович
  • Черная курица
  • Сказка о мячике
  • Сказка о раскраске
  • Сказка Ранетки
  • Сказка Рисунок
  • Сказка сказок
  • Золушка
  • Снег это не просто
  • Былина Сон депутата
  • Сказка - Честная страна
  • Сказка о белом и чистом снеге
  • Сказка про колобка на новый лад
  • Сказка про репку на новый лад
  • Восточная сказка про Белого бычка
  • Индийская сказка про Белого бычка
  • Испанская сказка про Белого бычка
  • Сказка про мужика и собачью стаю
  • Сказка о том как один мужик сто депутатов прокормил
  • Сказки онлайн
    Писатели сказочники

  • Пушкин А.С.
  • Толстой Л.Н.
  • Чуковский К.И.
  • Андерсен Г.Х.
  • Вильгельм Гауф
  • Антоний Погорельский
  • В. Бианка
  • К.Д. Ушинский
  • П.П. Бажов
  • Сказки онлайн
    Народные сказки

  • Былины
  • Русские сказки
  • Украинские сказки
  • Белорусские сказки
  • Латышские сказки
  • Австралийские сказки
  • Восточные сказки
  • Арабские сказки
  • Айнские сказки
  • Нанайские сказки
  • Японские сказки
  • Вьетнамские сказки
  • Китайские сказки
  • Нанайские сказки
  • Русские сказки онлайн
    Русские сказки онлайн

    Google
    Игры Раскраски Детям
    www.S3DK.com

    = Каменното цвете =



    И до днес уралският вятър разнася славата на майстор Данило.

    Висок и белоли к като брезичка, с коси по-златни от пшеница с очи сини като две езерни каики _ сто какьв бил Данило.
    И в ръката му винаги цвете _ най-пъстрото от всички, конто раждала эемята.
    А като мъничък той бил слаб и кротък _ да го духнеш, падне. Ще натири кравите в някоя долчинка, ще извади сладкогласия си рог, па като го надуе. . . Моми и невести оставяли бухалки и сърпове и слушали като омагьосани. И всички го молели: _ Порадвай душите ни с още някоя песенчииа, Данило! И свирел Данило, не отказвал.

    Един ден така се увлякъл, че забравил да наглежда кравите и няколко от тях се загубили. Господарят побеснял от яд и накарал слу-гите да му платят с тояги. Малкото момче едва отървало кожата си.
    _ От него пастир не става! _ отсякъл Господарят. _ Ще го от-веда при майстор Прокопич _ занаят да учи.
    Прокопич бил най-пронутият майстор-каменоделец по онова време. Стар бил той, но славата на неговите изкусни ръце се носела далеч по страната. Изработените от него предмети радвали сърцата и очите на хората със своята красота и съвършенство.
    Когато Господарят довел Данило, майстор Прокопич отначало не се съгласил да го вземе при себе си, на занаят да го учи. Слабовато му се виждало момчето _ не е за тали работа! Ала думата на Господаря не могла да се прекърши. Пък и старецът си нямал никою в къщи, та приел момчето.

    И не се излъгал!
    По трепета с койото момчето се докосвало до чудните планински кани, той разбрал, че от него ще излезе добър майстор. А Данило се радвал на камъка, вглеждал се с грейнали очи в шарките. Опипвал то така сякаш искал да надникне в неговото сърце.
    Дълго живял на белия свят Прокопич, много неща видял, много бил препатил. С какви ли не хора дружил и със сърцето си разбирал човешките дарби и сръчности.
    Заел се Прокопич да учи момчето _ по цял ден му разкривал тай-ните на своето изкуство. Учел го как да държи чука, о г коя страна да подхване с длетото уралския кристал.

    Денят минавал бързо.
    Слънието се скривало зад планината и здрачът пропълзявал към селцето.
    А когато умореиою момче притваряло очи за сън върху сламе-ното легло, старецы го завивал с добриге си ръце и обич и грижа топлели сърието му, сякаш Даиило бил иегов сии.

    Един ден навън се зачули стъпки от ковани ботуши _ Господарят идел в работилиицата. Прокопич се засуетил около него, гледал го тревожно: за какво ли е дошъл?
    Гостът разрешил перчема на Данило и му казал: _ Искам да видя какво си научил!
    Без да се смути, Даниле препасал престилката, седнал пред дъбо-вия станок и хванал длетото. Пред очите на Господаря започнала да се ражда една гривна невиждана _ вита като елова клонка, с красива змийска глава. Не вярвал на очите си Господарят. Очарован, той из-пратил гривнага на Владетеля на страната.
    Не минало много време и Гос.подарят дошъл отново при Данило: _ Негова светлост Владетелят е възхитен от дарбата ти. Поръча да му издялаш една ваза от малахитов камък по чертежа, който ти праща. Трябва да я издялаш с цветчетата, с дантелената ивица и над-писа отдолу.

    Когато вазата била вече готова, при момъка дошли всички съседи, за да се насладят на чудното му изкуство. Между тях била и Катя, годеницата на Данило. Съседите се надпреварвали да хвалят Данило:
    _ Каква ръка имаш! Всичко е по чертежа.
    _ Та това е лошсто! _ рекъл момъкът. _ Всичко е точно, шар-ките са чисти, а къде е красотата?
    Тук били и майсторите. На четирикрако столче седял най-старият каменоделец, който учел всички на занаят.
    _ Мили синко _ казал гой, _ ако Принцесата от Малахитовата планина чуе думите ти, ще те вземе при планинските майстори. Само ге са виждали каменното цвете. Но знаеш ли? Който го зърне, намразва и себе си, и занаята. . .
    Хората се разотишли. При Данило останала само Катя. Тя ра брала мъката на годеника си. Казала:
    _ Иди в планината и потърси каменното цвете. Аз ще те чак ако трябва година-две, цял живот. Зная, че ще го намерит и те върнеш при мене. Задържа ли те тук, няма да бъдем щастливи.

    Младият майстор нарамил каменоделския си чук и се запътил към изоставените рудници. Неочаквано се зачул глас: „На Змийския хълм потърси, майстор Данило!"
    Момъкът започнал да се озърта _ нямало никого. Навел глава и тръгнал отчаян към къщи. Но едва направил няколко крачки и гла-сът се разнесъл отново: „На Змийския хълм! Не чуваш ли, Данило?"

    Данило вдигнал чело и едва не изтървал чука на земята: пред него, обвита в синкава мъгла, стояла неземна хубавица _ цялата в лъчи и злато. След миг изчезнала, като че ли вятърът я отнесъл.
    Момъкът се досетил: това била Принцесата от Малахитовата планина.
    Върнал се в къщи, за да утеши своята годеница. Заранта рано пак потеглил към планината. Изкачил се на Змийския хълм, където дото-гава нито един каменоделец не бил ходил. Та нали целият хълм бил осеян с тръни и змийски гнезда? И там, сред храстите, открил пъстър малахитов камък, чиито жилки били нашарени с невиждани багри _ сякаш хиляди искрици сияели.
    Каква чудна чаша ще стане!" _ казал си той и зарадван се върнал с камъка в къщи.

    Бодро зазвънтял чукът в малката хижа на Прокопич.
    Данило работел усмихнат и весел. Пес^н напирала в сърцето му и искала да литне на воля. Длетото трептяло в ръцете му, ваяло кри-стала.
    А чашата ставала все по-хубава. Като небесна дъга тя лръскала разноцветий светли ни, конто играели по ниския таван. От отворената врата сякаш излитали хиляди блестящи звезди. Проколич казал:
    _ Това не е чаша, синко, а цвете! Живо цвете _иска ти се да го откъснеш.
    Но майе гор Данило нес не хирссиал маша га!

    Прсиалили литою и есента. Дошла зимата, спя г асипал имиша и дървета, Даиило шшиял отиово и<- го свърт&ло и къщи кряй юн лиIа печка. Нещо нее го теглело кт.м змийскияхт.лм.
    И един леи той тр'миал с раэтултяно от иышение сьрне ила иииата.
    Изкачил се на Змийскня хълм, поседнал на един заснежен камък и обронил глава в размисъл. Какво да стори повече _ никога ли няма да се сбъдне мечтата му да види каменното цвете? Подухнал топъл вятър. Клоните се размразили. Наблизо запяла птичка.

    Повдигнал очи Даниле и какво да види: насреода му стой Прин-цесата от Малахитовата планина.
    Да бьде. както искаш! _. вдигнала властно ръка хубавицата и го повела.
    Под краката й земята боботела и се пукала. Из пукнатините из-раствали чудни дървета и цветя, но не такива като нашите, а от камък.
    Стигнали кръгла каменна поляна. Огненазмия препречила пътя им, но коасавицата вмиг я превърнала в черешово стебло.
    _ Тази змия пази каменното цвете приблмжн до него.
    Сърцего на момъна трепнало:
    _ А къде е го? Принцесата се уем их нала:
    _ Ей сега ще го внднш!

    Данило по-скоро усетил, отколкою вндял каменното цвете: една многоцветна красота, една многогласа хорова песен, едно щастие, родено от най-чистото сърце _ ето какво почувствувал той в първия миг. А цветето горяло като зорница и пълнело сърцето му с щастие и красота.
    Сякаш някакъв облак го грабнал и завъртял над зем'ята. Той едва успял да притисну ръка до сърцето си, а когато се опомнил, нещо пак забоботило и при него вече нямало нито цвете, нито Принцеса. Какво да стори клетият Данило!

    И без да мисли повече, той се спуснал кыч долината. Влязъл като вихър в дома си.
    Без да трепне ръката му-, грабнал чука, разбил на късчета своята чаша и изчезнал.
    И се понесла за него мълва _ крилата наго птица. Никои назвали, че обезумил се лутал из гората и тьрсел да зьрие о (ново камеииото цвете. Дру1и твърдели, че Принцесата 01 лланината се съжалила над него и го завела при плаиинските майстори. Улисани в грижиге си, хората го забранили.

    Дълго време не се чувало нищо за него. Само понякога някой си припомнял светлоликии момък и отронвал:
    _ Какъв майстор беше Данило! Друг поклащал глава:
    _ Втори като него нямаше по света.
    Катя, неговата годен ица, удържала обещанието си: не се омъжила, при все че и два л и да искат ръката й богати и знатии женихи. Акогаго род и тел и те й починали, ти се пренесла да живее при Прокопич. Макар и много стар, все пак той успял да я научи да прави малки украшения от планинските кристали.
    Катя носела вода, метяла и готвела. Прокопич седял на дървения стол и си почивал. Двамата помнели Данило и вярвали, че ще си дойде. Но Прокопич не го дочакал. Годините му натежали. Той се разболял, лежал дълго и въпреки нежните грижи на Катя, не можал да дочака пролетта.

    Катя останала отново сама.
    _ Че ожени се! _ придумвали я отново съседите. _ Защо зачернят живота си? Данило няма да се върне!
    Но тя скочила и разплакана прогонила нежеланите сватовници. Сетне изтрила с дългите златисти плитки сълзите от очите си и се слуснала към планината.
    Изведнъж тя се спряла, помислила: „Защо не се опитам да направя лоне една брошка!?" Започнала да търси подходящ камък, но все не намирала. Досе-тила се тя, че Данило донесъл хубав камък от Змийския хълм. Изка-чила се на сами я връх. И тук не открила камъка.

    „Ех, ако моят любим беше тук, щеше да ми намери най-пъстрия камък!" _ помислила тя и сълзи закапали от очите й. Плакала дълго, толкова дълго, че от сълзите й станал ручей, който потекъл надолу по склона. Ручеят отнесъл пръстта и пред нозете на Катя блеснал чуден малахитов камък.
    Катя го грабнала, занесла го в къщи и седнала пред станока на старня майстор. Лека и спорна била работата й. Не сетила кога се изнизала нощта. Зората я заварила наведена над малкия стан. Очите й подпухнали от безсънието, ръцете й отмалели, но брошката станала толкова хубава, че девойката я притиснала до сърцето си.

    Тя чаляла _ за пръв пъг от деия, и конго загубила Данило:
    Спомнила си, че старият Прокопич носел стоката си на един тър-говец в града. Грабнала брошката и се запътила към дюкянчето му.
    Търговецът поел брошката от разтрепераните ръце на момичето, разгледал я и ах нал. Такова украшение оше нямал! И веднага наброил много пари на Катя.
    Между дърветата, с протегнати ръце, тичал нсйният Данило _ сякаш искал нещо да й каже. Катя се спуснала към него, но изведнъж се озовала на същия хълм, на който стояла преди. Съвзела се и рекла: _ Толкова съм уморена, че започна да ми се привижда. А той, милият. кой знае где е. Но нали все пак го зърнах!

    Станала, а от полата й се изтърколил чуден малахитов камък. Тя го взела и се зарадвала много:
    _ Значи наистина съм видяла Данило? И той ми е дал този камък. Той е тук, наблизо!
    Сложила ръце на устата си и започнала да вика:
    _ Данило, Данило. обади се!
    Тогава се появила Принцесата от Малахитовата плаиина:
    _ Как посмя да дойдеш в моята гора?
    _ Върни ми любимия! Зная, че е при тебе.

    Господарката на каменната планина носела човешко сърце. Сми-лила се тя над сълзите на самотната девойка и казала:
    _ Нека чуем какво ще каже той самият!
    Изведнъж каменната гора оживяла и сред нея се появил Данило. Катя се втурнала насреща му.
    _ Ако майстор Данило се върне в своя дом, ще забрави всичко, което тук е научил_ препречила Принцесата пътя им.
    _ И така да е! _ извикал Данило. _ Аз искам по-скоро да се върна при хората, а не мога да забравя и моята годеница!

    Скгцега кк Пряпк^та се гш та и
    _ Тш ом се срешл кдвъл Лаякш и се прг
    чрннвш эжит, в ьовте а га ючш пишите ашпош кашгпрш!
    И се шинупни про чутп нлпнр и.

    Така Данило и Катя заживели сговорно и щастливо в своята малка къщичка.
    Данило работел неуморно, Катя му помагала. Бързо станали известии и заможни.
    И до ден днешен разказват: нийде по света не е имало по-изкусен прочут майстор от Данило.


     

    Каменното цвете. Автор пересказа Пепита Богданова.

    К списку сказок >>

    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.
    Сказки - Раскраски

    Раскраска по мотивам народных сказок, герои любимые с детства и персонажи народных сказаний.
    Порадуйте себя веселыми раскрасками со сказочными персонажами. Эти раскраски можно разукрашивать на экране компьютера, а можно рапечатать и разукрасить красками и кисточками. Если пожелаете можете разместить Сказку-Раскраску на своей страничке или на сайте бесплатно
    Слушать сказки
    Слушать аудио записи сказок онлайн в формате mp3 и flash.
    Аудио-записи сказок
    слушать онлайн.
    Сказочные раскраски
    Сказочные онлайн раскраски с героями сказок и сказочными персонажами.
    Детские раскраски со сказочными персонажами.
    Сказочные игры
    Сказочные игры для детей. Игры со сказочными персонажами.
    Игры для детей со сказочными персонажами.
    Сказочный календарь на 2014 год лошади.
    Календари на 2014 год. Образцы для распечатывания и онлайн конструктор календарей на год лошади.
    Календари со сказочными конями.
     
    Русские СКАЗКИ онлайн, Китайские сказки на китайском языке в формате mp3.



     

    Каменното цвете. Пересказ сказки П П Бажова Каменный цветок. Автор пересказа Пепита Богданова.

    ©  Сказки онлайн,  2014 г.